ZHIVKA BALTADZHIEVA – PEQUEÑAS INSTITUCIONES

¡Compartir!

Pequeñas intuiciones

 

frente a lo lógico e inmenso.

Brotes de hierba lechosa y traviesa, sigilosa incertidumbre

en el soplo del movimiento browniano.

 

En el caos

numerado, etiquetado y con la Lista de propiedades

oculta.

 

Las flores evaporan el prado

otorgado al éxtasis sin estrategias. Materia

 

confusa e íntima, sin origen conocido,

confirmada en el disco duro del espacio

y descartada de lo posible.

 

¿Salvar todo esto? ¿En la palabra?

Compacta y definitiva.

¿Como sólo lo es

 

el artificio?

 

 

******

 

Едва забележими предчувствия

 

срещу логичното и безмерно.

стръкчета млечна, немирна трева, деликатна, търсеща несигурност

в повея на брауновото движение.

 

В прилива на хаоса,

номериран, етикетиран и с Листа на възможностите

скрита.

 

Цветята изпаряват полето, полегнало

в екстаз без стратегии. Материя,

 

объркана и интимна, с неизвестен произход,

потвърдена в твърдата памет на пространството

и извън възможното.

 

Да спася всичко това? В думата?

Компактна и окончателна.

Както само може да бъде единствено

 

неприродата?

 

METAMORFOSIS

 

Las cosas que sueñas se cumplen a veces.

Y las sobrevives.

 

Ocurren simple y llanamente.

En mitad de un gesto habitual irrumpen.

¿Y ahora?, te preguntas. Pero sólo es un instante

el pánico. Después

todo sigue su corriente. Como siempre

la hierba se regenera del frío y del invierno, y tú

 

sigues mortal

 

y

 

mortal.

 

 

******

 

 

МЕТАМОРФОЗИ

 

 

Нещата, които сънуваш, се сбъдват понякога.

И ги надживяваш.

 

Случват се просто, без много шум.

Насред един жест привичен избликват.

И сега? – ти се питаш. Но само миг

суматохата трае.

После – всичко по реда си. Както винаги

тревата се възстановява след студа и поледиците

 

и ти си оставаш смъртен

 

и

 

смъртоносен.

LA REALIDAD

 

Él es también de aquí.

 

Un pequeño

robot, un grillo

de materiales muy especiales,

artificiales y caros. Como en su casa está

sobre la verde hoja, bajo la luz natural del sol,

cuya caricia no sabemos si puede sentir o no.

Si podrá algún día sentir. Un grillo parece. ¿Pero

quién es él? ¿Un investigador científico,

un espía, un médico, un soldado artificial,

armado de alta tecnología y muerte falaz?

¿El Salvador que libera el jardín

de malos bichos?

¿Еl último amor? ¿Quién es él?

 

¿Quién es él?

 

¿Quién soy yo?

 

 

******

 

 

РЕАЛНОСТТА

 

Той e също от тук.

 

Мъничък, миниатюрен

робот. Щурче,

произведено от най-специални материали,

изкуствено придобити и скъпи. Като у дома си

се чувства върху зеления стрък трева, под естествена

слънчева светлина, чиято милувка не знаем

чувства ли той или не. Ще я чувства ли

някой ден? Щурче на пръв поглед изглежда, но кой ли е,

кой ли е той? Изследовател, прехласнат в науката,

шпионин, лекар от другаде, кибернетичен войник

въоръжен с най-високите технологии произвеждащи

най-долна смърт? Спасителят? Който освобождава градината

от безсмислени буболечки вредители?

Последна любов? На кого? Кой е той?

 

Кой е той?

 

Кой съм аз?

 

CONCEPCIÓN INMACULADA

 

Hemos descifrado la Biblia.

 

Hemos llegado al Principio.

Se ha escrito el verbo.

Empieza el Génesis de la Autorreproducción.

Fabricación controlada y cómoda

en vez de esta incierta, dolorosa

Creación.

 

Y ¿qué creará? el Hijo no-Único,

diseñado a medida

mía y de este mundo,

sin incógnitas gestado,

huérfano de más allá

 

en los vertederos de la inmortalidad.

 

 

******

 

 

НЕПОРОЧНО ЗАЧАТИЕ

 

Разшифровахме вече Библията.

 

Стигнахме до началото.

Думата е изписана.

Започва ерата на Себерепродуцирането.

Контролирано и удобно Производство

вместо това болезнено и неясно

Сътворение.

 

И какво ли ще сътвори синът не-Единствен,

без неизвестност утробна износен,

проектиран по мярка,

моя и на тоя свят,

сирак на Отвъдното

 

в сметищата на безсмъртието.

 

Crisis de futuro

 

en la zona del calor humano.

 

Instantáneas de presente,

entelequias, sueños, invenciones, sustancias indómitas

y distracción veloz.

 

No levanta la vista la imaginación

insertada

en el tránsito sin consecuencias

entre la nanoárquea, los bits cibernéticos, el virus

y las bacterias.

 

Descartada la pasión.

 

Y el sentir real.

 

 

******

 

 

Криза в бъдещето,

 

в зоната на човешката топлина.

 

Моментални фрагментни образи на сегашно,

химери, просъници, неопитомими субстанции

и ускорено разсейване.

 

Не вдига глава въображението,

вклинено

в прехода без последствия

между наноархията, кибернетичният байт, вирусът

и бактериите.

 

Шкартирана страстта.

 

И всяко реално чувство.

FOTOGRAFÍA DIGITAL

 

Sentada en un banco en la sombra,

 

en la plaza empedrada de la iglesia de San Demetrio,

en Sliven, mi patria chica, mi paisaje genético,

siento el sol y el aguacero

de lo que ya ha pasado, de lo que pasará.

Aunque nunca pudo ser pronunciado mi amor

y tampoco mi amargura,

las nubes, los árboles, las blancas paredes de las casas de antaño,

los nuevos edificios de cristal y plásticos inteligentes,

las pequeñas flores que burlan el pavimento,

los sobresaltados pájaros del horizonte,

los transeúntes y los ausentes

silabean su fervor sin darse cuenta.

Solo que la piel de la vida y de la muerte se eriza.

Y entonces, el aire sopla levemente

 

y apacigua el paisaje.

 

 

******

 

 

ДИГИТАЛНА ФОТОГРАФИЯ

 

На една пейка, на сенчица,

 

сред калдъръмения площад на храма Свети Димитър,

в Сливен, моя град, моя пейзаж

генетичен,

слънцето чувствам и дъждеца,

на което вече отмина, на което ще се случи.

Макар че никога не можа да бъде изречена

любовта ми, ни горчивината,

облаците, дърветата, белите зидове на някогашните къщи,

новите сгради от стъкло и интелигентни пластмаси,

цветенцата дребни, които надхитрят паветата,

тревожните птици вдън хоризонта,

минаващите и тези, които са си отишли,

без да си дават сметка, сричат наум своя екстаз.

Кожата на живота и на смъртта настръхва.

Но леко повява ветрец

 

и успокоява картината.

 

BIOGRAFÍA

Zhivka Baltadzhieva

Poeta, ensayista, traductora, autora de varios guiones, editora, profesora universitaria. Ha publicado los libros de poesía: “Al Final del Bosque Verde”, “Fiebre”, “GenES”, “Fuga a lo Real”, “Sol”, “Nunca”,Mitologías Apátridas”, “Poema Ajeno”, “Luz Diurna”, ·Plexo Solar”. Sus poemas han sido incluidos en importantes antologías de la poesía contemporánea, editadas en Europa, Estados Unidos, América Latina, Asia y África. Premio Poetas de Otros Mundos del Fondo Poético Internacional; Premio Europeo de Poesía “Clemente Rebora”; The Best Poet International Award de Chinese Poetry International; Premio Internacional María Zambrano de ensayo. En Bulgaria su obra ha sido distinguida con los Premios Nacionales de Poesía: Lengua Materna; Dimcho Debelianov; Alexandar Vutimski; Tsvetan Zangov. Es dos veces Premio Nacional a la Traducción.

Comentarios

Suscribir
Notificar de
guest
0 Comments
Comentarios en línea
Ver todos los comentarios
Casa Bukowski